Въпреки разочарованията, които е преживял, Бойко Кръстанов споделя, че сега се

Въпреки разочарованията, които е претърпял, Бойко Кръстанов споделя, че сега се усеща по-зрял и убеден в себе си както в любовта, по този начин и в специалността. „ Лидия се споделя моя другарка. Те първа ще чуваме за нея, тя е актриса ", споделя артистът пред Мон Дьо. Ключът към щастието в тяхната връзка, Кръстанов споделя, че е неналичието на спорове - те не са се карали през цялата година откакто са дружно, което самият той счита за голямо достижение и нещо доста ценено.

Разочарованията в живота

Пред Мон Дьо той дефинира тази връзка като „ глътка пресен въздух ” след доста разочарования, още от детските му години. Кръстанов споделя, че в този момент към този момент се усеща фрапантно по-зрял. С приятелката му Лидия са намерили естествено свързване и допълване, което му носи успокоение и задоволство - нещо, което той не е изпитвал в предходни връзки. От друга страна, той не отхвърля, че първите му връзки са оставили трайни емоционални следи в него, като акцентира по какъв начин са му помогнали да развие себе си. „ Ако ме беше питал, може би преди година и половина, доста щях да приказвам на тази тематика. Но в този момент, в действителност се чувствам доста добре и доста благополучен ", споделя Бойко Кръстанов

От фантазия за футболния терен до сцената

Бойко Кръстанов си спомня по какъв начин като дете е мечтаел да стане футболист, но това не е било лесна борба. Не е бил измежду най-хубавите, само че желанието и напъните му са били неговата водеща мощ. и макар че се отхвърля от концепцията да стане футболист, Левски е клубът, на който е останал правилен и до през днешния ден, а любовта към него е наследена от дядо му, с който е ходил на мачове. Един от най-силните мемоари от детството на Кръстанов е обвързван с изоставянето, което изпитал още в ясла.

„ Не можех да допускам, че ще ме остави при някакви хора непознати и ще си тръгне. И помня по какъв начин поглеждам през прозореца на яслата. Как тя се отдалечава по улицата. И бях безусловно унищожен. ” Казва той с усмивка. Страхът от занемаряване и крах го съпътстват и в по-зряла възраст, признава Бойко Кръстанов.

След футбола, той открива киното и по-точно свободата и размахът на режисьорската специалност.

„ Бързо разбрах, че креативната независимост в тази област е мощно лимитирана ” спомня си той по какъв начин се е ориентирал към театъра. Споделя, че сега се усеща на мястото си на сцена пред живи хора. „ Някои актьори трудно излизат от функции. По-скоро става като рекламация. Ролята е някаква работа, която би трябвало да се свърши. И като свършиш представлението, спираш да я вършиш. ” споделя той Въпреки че съгласно него суетата не е потребна за специалността, той признава, че като по-млад мощно се е влияел от това какво мислят хората за него. Бойко Кръстанов намерено споделя, че едно от най-хубавите му представления на сцената се случват, когато той няма упоритост да свети, да бъде оценен или да се демонстрира.  Кръстанов споделя, че не би отказал роля, в случай че текстът е добър и в случай че тематиката му е интересна. „ Парадоксът е, че ние, в действителност актьорите, непрекъснато пресъздаваме други хора и непрекъснато сме през някаква маска. Аз не мисля, че кой знае какъв брой постоянно съм подправен. ” заключва той.